И ако има глава, тогава далеч с брадвата!
Корсарите ни хванаха като коте,
Имаше абордаж и кръв в три потока!
Но моят герой не е дете -
Нищо чудно, че боцманът ме би, докато преподаваше!
Всеки имаше дъска - аз се отличих,
И капитанът на пиратите каза:
- Смело това младо момче се бори,
Смело показа дух на корсар!
Приет във военноморското братство - това е късмет,
Сбъдната мечта почти от раждането!
Сега можете да отвърнете на всеки
Бързащ търговец изпреварва и разбива!
Имаше пари - щедра плячка,
Намалиха много, също без никакви проблеми ...
Случи се, с късмет, познай парите,
Но златото ще пърха като врабче...
Смъртта не беше весела;
Палачът карал тежък ешафод.
Луксът на обновяването е изчезнал някъде,
От глад в тъмницата стомахът заспа!
В тълпата от пирати те ругаят силно,
Муха: ядра, кости, обувки!
Ние сме слуги на ада - разбира се, че тълпата знае
Не можеш сам да видиш морето!
Примка, уви, срамна смърт,
животът ми свърши ли...
В окови посети тъга-песъчинка,
Отдавна забравени избягали роднини!
Но не исках да вися в примка,
Хвана го с крак под корема - падна палачът!
В крайна сметка руснаците винаги са умеели да се бият,
И ако корсар, така че се бийте и не плачете!
Последната битка разбира се е най-трудната,
В ръцете на брадвата, която носеше палачът!
Когато си ядосан, напрежението не е малко,
И страх, като коприва коси!
Други момчета се втурнаха в битката,
Откъде пъргавина у мишелниците!
Вероятно от бащата на Рус, войник,
Когото властта реши да предаде!
И тълпата изведнъж промени мислите си,
Сега корсарите са страхотни -
Тук целият площад вече кипеше от бунт,
Бойци тръгнаха в атака от улицата!
Случи се нещо рядко, но се случва;
Откъснаха примката пак на кон!
И какъв богат човек, той измъчва бедните -
Без да знам каква война е!
Корабът отново е заловен - Черният Роджър отново,
Отново сме заедно, морето е назад!
Да, аз съм убиец - само много мил,
А за мен горкият е като брат!
Така че нека пеем, докато цикълът е свободен,
Споделете с бедните и живейте забавно!
Soul corsair иска да стане благороден,
Не ти е по вкуса, когато си игра в клетка!
Робът свърши с пеенето и затропа с босите си изсечени бебешки крака, които, макар и вдървени, бяха по-пъргави от краката на маймуните.
И фрегатата накрая изостана. И платната му изчезнаха зад хоризонта.
Момичето капитан се засмя и отбеляза с месоядната си усмивка:
- Е, какво - това не е бягство, а стратегическа маневра! И така, какво може да бъде момичета, какво да кажа за това?
